Изискуемият минимален капитал за регистрация на фирма беше намален от 5000 лв. на 2 лв., с направени промени в Търговския закон. Това превърна регистрацията на ЕООД или ООД в изключително атрактивен и достъпен начин за правене на бизнес за широк кръг предприемачи.

В практиката ни, клиентите много често ни задават следните въпроси, свръзани с първоначалния учредителен капитал:

     • Наистина ли идеята за регистрация на фирма с 2 лв. е толкова добра?

     • Какъв капитал е най-добре да внеса първоначално?

     • Каква е ролята като цяло на учредителния капитал?

Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.

В правната литература учредителният капитал при регистрация на фирма се нарича още рисков. Казано с други думи, това са лични спестени средства на едноличния собственик или на съдружниците, които те са готови да рискуват в определено начинание, което смятат, че ще бъде печелившо.

А самото начинание отнема средства – от няколко стотин до няколко стотин хиляди или дори милиона лева. Тези средства са необходими за закупуване на стока, която по-късно ще бъде продадена в първоначален, преработен или обработен вид, за закупуване на средства за производство, машини, съоражения и т.н., за обзавеждане на офиси, обезпечаване на първите плащания към служители и контрагенти на фирмата.

При регистрация на фирма с 2 лв. капитал, доста често следва да се приложи чл. 134, ал.3 от Търговския закон, свързан с допълнителна парична вноска, а именно: „Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага.“

Какво означава всичко това?

Ще си послужим с един лесен пример, за да илюстрираме ситуацията. Господин Георгиев прави регистрация на фирма с капитал 2лв., с цел да купува обувки от фирма X за 50 лв. и да ги препродава на фирма Y за 60лв./чифта. Идва време фирмата на г-н Георгиев да направи първата си поръчка – 100 чифта обувки, за които са му необходими 5000 лв. До този момент фирмата няма никакви приходи или разходи, а на каса има само 2 лв (внесеният капитал по набирателната сметка при учредяването).

В този момент фирмата му няма средства да закупи стоката. Г-н Георгиев, който по всяка вероятност мисли себе си и фирмата си за едно и също лице, вади от джоба си 5000 лв. и плаща стоката. Но от счетоводна гледна точка, тези 5000 лв. са заем, който г-н Георгиев дава на фирмата си. А сделката е търговска и не може да бъде безвъзмездна. Следователно г-н Георгиев следва да начисли лихва на собствената си фирма и да плати данък, тъй като за него тази лихва е доход.

Това е причината, поради която съветваме клиентите си да внасят капитал при регистрация на фирма, достатъчен да обезпечи първоначалните им разходи.

Ако все пак нямате такава възможност, ви съветваме да внесете минимум 10-20 лв., а не 2 лв. Така капиталът ще е разделен на повече дялове и ако се наложи да приемате още няколко съдружника, няма да е необходимо да увеличавате капитала преди да можете да продадете част от дяловете.